Можете да разгледате статията в бр. 273 на вестник „24 часа“

Евгени Дюкенджиев помогна на дете, родено без ръце и крака, да ходи и да пише. А жена, тежко ранена при катастрофа, вече има ръка

Със съпругата си Татяна разработват нов метод за рехабилитация на хора с церебрална парализа

В семейството всеки е шеф-готвач – той на баницата и гювеча, Таня – на европейските рецепти

Никога протезата не може да замести живия крайник, но с нея животът става друг, казва професорът по биомеханика и протезиране Евгени Дюкенджиев. Ученият, който четвърт век работил в Латвия, от две години се е върнал в наследствен имот в Горна Оряховица и е отворил лаборатория за атипично протезиране.

За себе си казва,

че не е лекар, а

функционален

специалист

Със съпругата си Татяна, която е доцент в Техническия университет в Рига, решили да се установят в България, за да помагат на хората, приковани към леглото или в инвалидни колички вследствие на тежки травми от катастрофи или вродени малформации.

Преди три месеца проф. Дюкенджиев нашумя с уникален протезен комплект – чудо за 9-годишната Еля от Разград, родена без ръце и крака. Подобни случаи в света са познати само в Япония и САЩ, а благодарение на разработката момичето пише, рисува и ходи. Еля се оказва най-сложният случай в 40-годишната практика на учения.

“Чуваме се редовно със семейството. Еля е много щастлива, защото вече вижда и възприема света по различен начин”, обяснява Дюкенджиев. Признава, че има особена слабост към детското протезиране и дори в момента работи върху бионична рехабилитация на деца с церебрална парализа. Втори месец прилага революционния си метод, но иска да го завърши и тогава да го оповести публично.

“Това е абсолютно фантастично за български условия, а там има много големи перспективи”, загатва професорът. Според него работата му в момента е изключително актуална заради многото катастрофи по пътищата, които освен че убиват, инвалидизират стотици хора.

“Имаме прекрасни български лекари. За материалната база в медицината ще премълча, но имаме вълшебни лекари, които направо сглобяват от мръвки и от части хората след тези катастрофи. Настъпва въпросът с раздвижването на новосъбрания човек. Ето тук влизаме ние, последните във веригата, които можем този човек да го поставим на крака и да му възстановим манипулативните възможности, да го дарим с движение”, обяснява професорът.

За разлика от няколкото си колеги в София, които правят типични протези, техните системи трябва да се конструират, проектират и изработят индивидуално за всеки конкретен пациент. Такъв е случаят с уникална раменна протеза, с която се сдоби преди дни жена, изгубила ръката си в катастрофа. Служителката на кметството в лясковското село Джулюница Румяна Гинова пострада тежко при кърваво меле с автобус на 22 декември 2016 г. Тогава тя и още 37 лясковски общинари пътуваха към Вършец за обмяна на опит. На главния път София – Варна край с. Микре в автобуса се врязва челно кола и го преобръща.

Загинаха трима – двамата шофьори и пътник от рейса, а Румяна бе най-тежко ранена. При инцидента тя е влачена по пътното платно под обърнатия автобус и така се стига до тотална ампутация на дясната ръка. Жената бе лекувана в университетската болница в Плевен, а след това и във Велико Търново. Претърпява няколко операции и единственото решение за нея е поставянето на протеза.

“Животът ми

се преобърна

на 360 градуса,

но съм благодарна, че все пак оживях. Научих за детето от Разград, на което професорът е помогнал. Лабораторията в Горна Оряховица е само на 15- 20 км от моето село и многократно съм минавала край нея, но не се престрашавах да вляза. Преди два месеца го направих и сега не само че ръкавът ми не се вее празен, но и мога да хващам с изкуствената ръка”, разказа пред “24 часа” Румяна.

Професорът и съпругата му изработват специална раменна протеза. “Най-трудният момент беше как да се задвижи тази китка, защото трябва мускулна тяга. Решихме и този въпрос – чрез движението между лопатките”, обяснява поредното си чудо професорът. Той допълва, че жестоките травми в много случаи водят до едно тотално обездвижване и първата реакция е инвалидна количка.

“Инвалидната количка е вид инквизиционен уред, който довършва пациента”, убеден е Дюкенджиев. Затова разработва и функционални ортезни системи за цялото тяло – образно казано, дълбоководолазни костюми за комплексни случаи.

“Те са въобще непознати в България, но при нас са реалност, в Латвия имаме много такива случаи. Нищо ново няма в XXI век в нашата област, новото е, че в България за първи път се предлагат такива комплексни технически средства”, казва Дюкенджиев.

Ученият обаче не спира да работи върху нови идеи и биомеханични решения, с които да помага на хората да се чувстват пълноценни. И предава опита си на студентите. Казва, че така си почива.

В Техническия университет в София чете лекции по специалност “Медицинска техника”, модул “Протезиране”. В Педагогическия факултет на Шуменския университет пък води курс лекции по бионика но човека.

Професорът и половинката му Татяна са заедно вече 21 г., а дъщеря им Ани е на 18 години.

Чаровната латвийка

Таня е била

студентка на Евгени

Дюкенджиев в Техническия университет в Рига.

“В нашия институт по бионика бяхме дали обява, че търсим лаборант, явиха се различни кандидати и Таня бе между тях. Назначихме я, по това време беше студентка в Авиационния университет. След това при нас стана асистент, главен асистент, доцент и защити докторска дисертация по бионика и протезиране. Постепенно някак се засили връзката ни”, разказва професорът.

Тъй като нещата невинаги се развиват така, както ги планираш, 4 г. поддържат любовта си от разстояние. “Първо аз се прибрах с Ани в България преди 5 г., за да може да учи български и да свикне с климата, тя беше в VII клас. Таня остана още 4 г., докато приключи договорът ѝ с Латвийския университет. Бе директор на Клиниката по протезиране в Рига”, допълва главата на семейството.

Миналата година семейният съвет решава доцентката да не подновява договора си в Рига и да се установят трайно в спокойната Горна Оряховица. Вече са заедно, а Таня е получила жителство и набляга на българския.

“Климатът тук е много добър”, обяснява тя. Любимото им занимание у дома е заедно да правят скара. Шеф-готвач на барбекюто в двора е дъщеря им. Още в Рига тя приготвяла шашлици, а тук пече кебапчета. Професорът уточнява, че всеки е шеф на дадено блюдо – негов специалитет са баницата и гювечът. Таня се вихри с по-европейски рецепти.