Бионика в рехабилитацията на ДЦП

Рехабилитационнен локомоторен робот

ОБЕКТИ В БИОНИКАТА ПРИ РЕХАБИЛИТАЦИЯ

Обекти на анализ и бионическо въздействие са болните от детски церебрален паралич и с гръбначно-мозъчни заболявания.

 Церебрални парализи

(ЦП) СА ОБОБЩАВАЩ ТЕРМИН, КОЙТО ИНТЕГРИРА ГРУПА ОТ КЛИНИЧЕСКИ СИНДРОМИ , ВЪЗНИКВАЩИ В СЛЕДСТВИЕ НА :

– недоразвитие на централния мозък;

– повреждания в различните етапи на онтогенезата;

Те се характеризират с :

– неспособност да се запази нормалната поза поради нарушаването на връзките с вестибуларния апарат и нормалното фунциониране на вестибуларния рефлекс ;

– неспособност да се използват целенасочени движения.

Трябва да се отбележи , че до сега етиологията на ЦП не е напълно изучена и не са установени всички причини. Всичко, което предизвиква кислороден недостатък на плода или новороденото, може да наруши развитието на ЦНС и да доведе до формиране на ДЦП.

Най – честата причина за ДЦП е заразяването на майката с шарка или с други вирусни инфекции по време на бременността, а също и резус-фактор на несъвместимост.При 10-20% от случаите, ДЦП се развива по време на много тежко раждане, когато на детето не му е достигнал кислород.

Според някои, към ДЦП се причисляват и тези нарушения на ЦНС, които възникват през първия период от живота след тежка болест.

При оценяване на такива пациенти и планиране на лечението са важни функционалните класификации . Често се използва международно призната система за класификация на моторните функции- GrossMotorFunctionClassificationSystem ( GMFCS). Тя отразява пет степени на функционална неспособност при децата :

I-во Ниво:

* сяда без придържане и подпиране на ръце;
* надига се и сяда на пода без помоща на възрастен;
* свободно ходи ( без поддържане или помощни средства ).

II- ро Ниво:

* Седи без придържане, но трудно поддържа равновесие, ако не се подпира с ръце:може да се повдига от устойчива основа;
* придвижва се, опирайки се за мебелите, ходи с поддържане или с помощни средства.

III- то Ниво:

* може да седи сам без придържане в поза „ V “ (може би е нужна помощ);
* лежи по корем или пълзи ( обикновено – неуверено );
* повдига се от устойчива основа. Може да се предвижва по помещението на кратки разстояния с помощни средства или със съдействие.

IV-то Ниво:

* необходима е помощ, за да седне на пода; може да седи, подпирайки се с ръце;
* за стоене или седене често е необходимо помощно средство;
* придвижва се по помещението, пълзейки на кратки разстояния; лежи или пълзи неуверено.

V-то Ниво:

* при седене не може да си държи главата и тялото вертикално; лежейки на пода , не е в състояние да си повдигне главата;
* всички моторни функции са нарушени. Пациентът не е в състояние да се придвижва без помощни средства. Може да се придвижва с електрическа инвалидна количка.

От бионическа гледна точка, при болните от ДЦП, напълно отсъства възможността да се създаде моторика на локомоциите. (синергиите на високо автоматизираните движения).

В резултат на взаимния обмен на грешна информация между звената на опорно – двигателния апарат – гръбначния мозък – главния мозък , в първите месеци и години на живота на болния възникват патологически стереотипи на движението, които се установяват като рефлекси в процеса на растеж.

Този феномен създава дефицит на управляващата активност (ДУА).

В светлината на дефицита на мускулната и управляваща активност и ортостатична хипотония е установено, че решаващо влияние оказва аферентната импулсация от:

– рецептори на вестибуларната система
– рецепторите на мускулно-ставно-свързващия апарат (МССА).

Нарушение в аферентния поток от информация води до патология на нервната система (НС) и на опорно-двигателния апарат (ОДА).

Структурите на вестибуларната система са първични и основни от главните проекционни зони за влизащите потоци проприецептивна аференция от МССА. Особено от напречните оси на ставите на Шопар и Лисфранк.

В света на ДМА, ДУА и ОХ, проблемите на космонавтите и на лежащите церебрални пациенти (вкл. травмирани) са идентични:

*  продължителното пребиваване на човек в космоса и ограничената двигателна активност предизвикват атрофия на МССА с каскадни атрофии на  аферентовите(ДУА);

* отсъствието на гравитационно натоварване на костната тъкан води до промяна на механическите характеристики на порестите и тръбни кости, поради декалцинация;

* в основата на двигателните разстройства лежи:
– изменението на функционалната система за противодействието на гравитационното натоварване;
– развитието на нарушението на рефлекторната сфера.

При космонавтите –
за няколко дни и седмици след приземяването. При болните от ЦП – задържане за няколко години на редукцията на тоническите рефлекси, на блокиращите навици, на статокинетичните реакции и на произволната моторика;

* позата „легнал“ вследствие на нисък тонус на скелетната мускулатура осигурява ниво на венозно налягане 1,4 пъти по-малко от позата „седнал“;

* Патологизацията на двигателния стереотип влошава кръвоснабдяването на мозъчните структури. Хипокинезията пряко влияе на кръвния поток и ортостатичната устойчивост.

Идентичните проблеми позволяват формирането на общ подход за решаването им.

Изследванията на М. Р. Могендович и съавтори доказват наличието на положителна зависимост между интензивността на проприоцептивната импулсация и положителните изменения на предвегетативни функции.

В зависимост от активно поддържаните и пасивните пози в положенията на човека в пространството – съвпадение на вертикалната ос на тялото с гравитационния вектор.

С други думи – независимо от множеството методи на рехабилитация и лечение, редовната двигателна активност води към моторно възстановяване.

Извод:

Нужно е да се осигури редовна двигателна активност при помощта на външна енергия, тъй като при ПАЦИЕНТИТЕ С ЦП СЪЩЕСТВУВА ДМА.

В резултат на взаимния обмен на грешна информация между отделните структури, възникват патологически стереотипи, които заздравяват в процеса на растежа.

Извод:

Чрез бионически способи да се осигури взаимния обмен на вярна информация между звената на функционалната система.

Травмите и заболяванията на гръбнака и гръбначния мозък са втората основна група от патологии, характеризиращи се с ДМА, ДУА и ОХ. При травми на опашната част на гръбначния стълб са характерни болките в краката. Паралич на краката, атрофии, разстройство на чувствителността в краката и перинеума, несдържане на урината.

При нараняване на долната част на гръбначния стълб (S3-S5) се наблюдава разстройване на чувствителността на перинеума. Нарушена е функцията на органите в малкия таз. При нараняване на сегментите в долната част на гърдите и в лумбалната част (T10-T12 и L1-L2) се развива слаб паралич на краката. При травма в средната част на гърдите се развива спастична долна парапареза, отбелязва се синдром Броун-Секар и нарушение на вътрешните органи.

При локализация на долната част на шията и горната част на гърдите (С6-Т4) се развива слаба пареза на ръцете и статична парапареза на краката. При травми в отдела на горната част на шията (C1-C5) възниква спастична тетрапареза на крайниците. Нарушение на чувствителността, отсъстват коремни и плантарни рефлекси, нарушена е функцията на органите в малкия таз.

Основни заболявания, предмет на възможните обсъждания.

spinabifida, травматични или вродени заболявания на централната нервна система, множествен паралич, миопатии, последствия след счупване на гръдни и поясни прешлени

Ако невралната верига, осигуряваща двигателната функция (доминантна), не се използва, то тя се изключва (става фонова). Но този процес може да се обърне. С помощта на интензивни тренировки фоновото ниво да се превърне в доминантно, използвайки двигателната памет на пациента. На тази база през 1993г. Taub и съавтори описват метод, наречен „лечение чрез движение, индуцирано чрез ограничение“.

През 1997г. Liepert (и съавтори) доказва клинически, че този метод не само подобрява двигателната функция, но и разширява представителството на ръцете в моторната кора. През 1999г. Kunkel и съавтори конкретизират началните срокове на поява на клинични резултати. 14-дневна терапия „ с движение, индуцирано с ограничение“. По 6 часа ежедневна тренировка подобрява функциите на китката и пръстите след инсулт.

През 1992г. Wering и Muller установяват, че локомоторната тренировка на бягаща пътека с придържане на цялото тяло подобрява ходенето на болните след тежко повреждане на гръбначния мозък. Тренировките се провеждат в течение на 1,5 до 7 месеца, 5 дена седмично, по 30-60 минути на ден.

В течение на тренировъчния период частичното придържане на теглото чрез „парашутен“ корсет се намалява от 40% до 0%. 92% от болните, които преди това са били приковани към инвалидна количка, започват да ходят без странична помощ.

Недостатъци на този метод са неговата стационарност и пасивност на ръцете и тялото вследствие на “парашутно висене”. Също и невъзможността да се извършва при голямо ДМА. За „автоматизирането“ на процеса на движение на краката Colombs и съавтори (2001г.) разработват „манипулатори за крака“. Т.е. тренировка на бягаща пътека(с прехвърляне на теглото) се осъществява с две устройства, които придвижват краката по пътеката ( педипулатори ).

Прогресът в локомоцията е резултат на подобряването на рефлекторната автономна мускулна активност, свързана с ходенето. Последователното въвличане на голямо количество двигателни единици, невронната реакция на непрекъснато дразнене, по-доброто използване на мускулите. Ефектът на тренировката се съхранява и без по-нататъшни интензивни упражнения.

Извод.

Методите на вертикализация на тялото, не подобряват състоянието на болния и не способстват ходенето, даже напротив. Причината се състои в същността на процеса.

Статиката на тялото изобщо не предизвиква аферентна мускулна активност и предизвиква малко аферентна управляваща активност. За лечение на гореспоменатите групи от заболявания, всички известни методики, като „Адели“, Ботатов, Пето, Войти, Козявкин и др., се базират на собствената енергия на пациента за изпълняване на комплекса. Специално подбраните физически упражнения за отделните части на тялото.

Редовното изпълнение на които, не може да компенсира на болните изоставането в развитието на психомоторните функции. Както и да изработи правилни стереотипи на движения в клинични условия. Пределът на компетентността се определя от физическите и управляващите възможности на пациента. Процесът на лечение, по своята същност, е пасивен и с множество вариации, като отделно изисква и клиничен стационар.

Заключение.

Методът на Е. Дюкенджиев се състои в обобщаването на положителните достижения на трансформацията на неинвазивния метод в активен процес с помощта на външна енергия на базата на бионическото моделиране на безусловните рефлекси чрез използване на пространствени реципрочни ортезни системи с кинематична взаимозависимост.

За тази цел е разработен „метод на компенсация на дефицита на мускулната и управляващата активност при помощта на външна енергия“. За реализация на метода е създаден нов клас помощни технически средства, които осигуряват не срещани досега функции в ортопедичната техника;

– да се реализира принудително локомоторно движение на цялото тяло на човека с помощта на външна енергия, която се предава на пациента индиректно чрез управляема и напълно безопасна трансформация от различни видове източници (електрически, хидравлични, пневматични или биотягови) само в механично движение.

За контакти с нас